Пътят на воина е преди всичко изкуство. В центъра му стои понятието "вътрешно мълчание". Какво означава то? Труден и деликатен въпрос, който може да бъде разгледан от много ъгли. Проблемът е, че няма формула как човек да достигне до него. Всеки би следвало да изгради, бавно и постепенно, собствени методи, критерии и навици, за да достига вътрешно мълчание. Състоянието се характеризира със засилен фокус, силно намален вътрешен диалог ( мисли/образи ). Може да изглежда като странна готовност, но без никакъв знак от предварителна идея, стил или позиция. Прилича и на липса на социална форма. Също така води до обективност и изразяване на истината във винаги подходяща форма. Вътрешно мълчание също така е чувството, че си на прав път. Силата да бъдеш убеден в нещо до такава степен, че нищо да не разклаща чашата с вода. Яснота във всяко отношение. Бих казал, че е дори измамно и фиктивно, едва ли не самоиндуцирано, себеизтренирано, състояние.Ето защо то трябва да се прилага винаги в контекста на позитивно действие в името на другите. Ако последното правило не е изпълнено, воинът поема по пътя на илюзията, страха и бягството. Спира да се конфронтира с дефицитите си, попада в ментална черупка, губи настроение и намира гибелта си.

браваабаби, ама..цялааа нощ, ли го мисли това...
действие..това е Закона на Воина...
и още, така "необходимата: тирания ))
това е...мн кофти, ноо помага..на Духа, да расте БъРЗоо!!!
намиг, кака Джулс